К О Н Ц Е П Ц И Я
От Д-р Мирослав Христофоров Найденов

НА ТЕМА: „Управление на ОП „Екоравновесие”. Контрол и регулиране популацията на бездомните кучета на територията на Столична община”

При изготвянето на концепция за решаването на проблем с популацията на бездомните кучета следва да се вземат предвид няколко основни фактора:

1. Биологичните особености на вида;

2. Числеността на популацията от бездомни кучета;

3. Броя на домашните кучета, преди всичко на тези, които се отглеждат в дворове, по строежи, паркинги, вилни зони и др.;

4. Статуса на тези домашни кучета – имат ли регистрация, доколко собственика им упражнява надзор над тяхното размножаване, здраве и т.н.;

5. Условията на градската среда, които спомагат за оцеляването на популацията – възможности за намиране на подслон, вода и храна, възможности за достъп до местата за отпадаците, събираемост на боклука;

6. Световни практики и препоръчани от Световната Здравна Организация методи;

7. Обществената нагласа;

Спецификата на кучето – бременността е около 2 месеца (60-64 дни), лесна приспособимост, издържливост на климатични промени, естествен подбор всичко това води до относително висока степен на репродуктивност и оцеляване на вида.
По официални данни на Столична община броя на бездомните кучета към началото на 2006 г. е около 17 000. Предвид факта, че от последното преброяване е минал един размножителен сезон можем да предположим, че в момента тази бройка е нараснала с около 30%. Така или иначе София, а и почти всички големи градове на страната се намират в условия на свръхпопулация на бездомни кучета.
Освен това предвид цялостната обстановка в страната икономическите проблеми на гражданите и промените в обществото доведоха до отслабване на контрола върху домащните кучета, които се явяват и непрекъснат източник на нови бездомни животни, освен тези които вече са на улицата. По неофициални данни в гр. София регистрираните домашни кучета са по-малко от 5%, при възможна популация около 200 000 – 300 000 животни (при около 1 500 000 жители приемаме абсолютния минимум, че около 15-20% от жителите на София имат домашно куче).
В следствие на недалновидното и безотговорно управление на Столицата ни през последните 15 години, града ни има и сериозни проблеми с обезопасяването на отпадъците и изобщо с тяхната събираемост. Най-лесния механизъм за ограничаване в някаква степен на този фактор е да се изисква от собствениците на заведения за обществено хранене, кланици, столове и др. да ограничават достъпа до контейнерите си за отпадъци.
Редица европейски страни са имали или имат проблеми със свръхпопулация на бездомни животни (кучета или котки). Например в Италия и Словения имат бездомни котки, в Гърция – бездомни кучета. В Турция и Русия проблемите им са свързани също с бездомни кучета. Във всичките тези страни при третирането на проблеми с бездомни животни, независимо дали са кучета или котки, се подхожда по еднакъв начин. Бездомните животните (кучета) се кастрират и връщат по местата от които са заловени. Този метод е препоръчан от Световната Здравна Организация (СЗО - WHO), чиято цел по конституция е да се осигури добро здраве на максимален брой хора. На основата на многобройни проучвания и доклади този метод е утвърден като единственият ефективен, траен и икономически изгоден.
Причината е, че предвид възможността на вида за висока степен на оцеляване и репродуктивност в условия на свръхпопулацията от бездомни кучета (животни) програмите, основани на умъртвяване на животни не повлияват съществено върху числеността на популацията. Чрез тях просто се заменят едни индивиди от вида с други. Иначе казано програмите по умъртвяване при свръхпопулация запазват една относително постоянна численост на популацията, като просто в градската средата едни кучета (животни) се заменят с други. Това се дължи както на способността на кучетата (животните) да се размножават бързо и на тяхната адаптивност, така и на биологичните закони, които не допускат задържането на незаети екологични ниши.
Програмите основани на кастрация и връщане по места са ефективни и икономически изгодни, защото кастрираните животни пазят територията си, не освобождават екологична ниша и в същото време не се размножават. Освен това те не само са кастрирани, но и ваксинирани и обезпаразитени, което до голяма степен гарантира и здравето на хората. В доклади на СЗО основната мярка за борба с беса е именно масовото ваксиниране на животните. Важно е да се отбележи и факта, че в България не са регистрирани случай на градски бяс от около 50 години. Кастрацията променя и нрава на животните, поведението им като цяло става по-спокойно.
Умъртвяване следва да се прилага само за отделни животни, които са с агресивно поведение или са неизлечимо болни. Изследванията на Световната Здравна Организация, категорично показват, че програмите, основани на умъртвяване на бездомни кучета са скъпоструващи и неефективни, тъй като не са съобразени с спецификата и биологичните особености на кучето и биологичните и екологичните закони.
Паралелно с кастрацията и връщането по места на бездомните кучета, Световната Здравна Организация препоръчва да се започнат и програми за контрол и регистрация (чрез трайна маркировка) на домашните кучета. Както и разяснителни кампании, които да стимулират гражданите да кастрират домашните си любимци. Необходимо е да се обясни на хората, че:

• кастрираните домашни кучета са освободени от такса куче (по Закон за ветеринарномедицинска дейност в сила от 02.05.2006 г.)
• кастрацията удължава живота на кучетата, тъй като ги предпазва от редица заболявания, в това число и злокачествени тумори;
• предпазва мъжките животни от бягство, изгубване и нежелани травми;
• успокоява животното и прави характера му по-социален, по-благ;

За постигане на бързи и ефективни резултати е необходимо Програмите, основани на кастрация и връщане по места да се превърнат в общинска политика.
Задължително е да се направи ревизия и оценка на досегашната дейност на ОП „Екоравновесие” и се прецизират стратегическите и средносрочни цели. ОП „Екоравновесие” се нуждае от съвременен мениджмънт по отношение на: стратегическо планиране, преоценка на процедурите, контрол на разходите и проекто бюджет, управление на човешките ресурси, вътрешен контрол, комуникации, европейска интеграция и обезпечаване на качествено обслужване на гражданите.
Удачно е да се извърши структурна и кадрова реформа на ОП „Екоравновесие”, като се изградят няколко кастрационни центрове на територията на Столична община, в които да се обработват животните. Обработката включва залавяне, кастрация, обезпаразитяване, ваксинация срещу бяс, маркировка и незабавно връщане на мястото на залавяне.
За тази цел чрез преотстъпване от страна на Министерството на земеделието и горите, биха могли да се използват преустановилите дейност със закона за ветеринарномедицинска дейност от 02.05.2006 г. Районни ветеринарни лечебници в кв. Драгалевци, кв. Г. Баня, кв. Банкя, кв. Враждебна и кв. Връбница. С незначителен ремонт, дооборудване и с екип от: двама ветеринарни лекари, един ветеринарен техник, един санитар, двама ловци и един шофьор с подходящ автомобил във всяка лечебница биха могли да се обработват по около 15 до 20 кучета дневно.
Обработката, както на домашните така и на уличните кучета могат да се осъществят и чрез 1-2 мобилини клиники, които да подпомогнат дейността на центровете във вилните зони, крайните квартали и ромските махали. Мобилните клиники могат да бъдат закупени от Столична Община или да бъдат поканени от чужбина.
От огромна полза биха били и социални кампании на Столична Община, свързани с частично или цялосно поемане на разходите по кастрация и маркиране на домашни кучета, на пенсионери и социално слаби граждани. Тези кампании са много важни, тъй като ако гражданите нямат възможност да маркират кучетата си или да им заплатят таксата те просто ще ги изхварлят на улицата, което за пореден път ще увеличи и без това голямата популация от бездомни кучета. Тези и други подобни кампании, които създават чувство на отговорност у хората са решаващи при третирането на проблема.
Важно е да се направи съпричастна към проблема и обществеността. Затова подобни изяви като тази във ВИП Брадър (където съквартирантите осиновиха 5 бездомни кучето от Столичния изолатор), както и ангажирането на медиите и различни популярни лица, които да започнат Кампании по задомяване на бездомни животни биха били много полезни, както за решаването на проблема така и за подобряване имиджа на Столична община.

В заключение следва да се отбележи, че само и единствено със съвместните усилия на съсловните организации, неправителствените организации и общината могат да се постигнат трайни успехи при решаването на този проблем и се отговори на европейските изисквания за безопасна градска среда и хуманно отношение към животните.

07.07.2006 г.
С О Ф И Я